Жури 2022

МЕЖДУНАРОДНО ЖУРИ

ИГЛИКА ТРИФОНОВА (България), режисьор, председател на журито

Иглика Трифонова е родена на 17 февруари 1957 г. в София. Завършва „Кино и телевизионна режисура“ във ВИТИЗ през 1982 г. в класа на Георги Дюлгеров, след което започва кариерата си като режисьор на документални филми. Първите ѝ филми са „Лето господне 1990“, „Възможни разстояния“ (1992), „Разкази за убийства“ (1993), „Портрет на една актриса“ (1994) и „По пътя“ (1995). Тя работи и като асистент на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. През 2001 г. дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на филма „Писмо до Америка“ – първия филм в новото хилядолетие, който промени реалността на боксофис класациите у нас, като влезе в официалния Топ 10 с най-гледаните филми и получи множество награди на международни филмови форуми. През 2003 г. Иглика Трифонова режисира в Театър „Сълза и смях“ пиесата „Фенове“, написана от Елин Рахнев специално за Христо Гърбов и Валентин Танев. Тя продължава работата си като филмов режисьор. През 2004 г. на първото издание на София Мийтингс, заедно с дългогодишния си творчески партньор, продуцентката Росица Вълканова, представя проекта за техния следващ филм „Разследване“, а след завършването му през 2006 г. на Фестивала „Златна роза“ във Варна филмът получава специалната награда на журито, наградата на критиката, наградите за мъжка роля (за Красимир Доков) и за операторско майсторство (за Рали Ралчев). За следващия филмов проект на тандема Трифонова-Вълканова „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“, представен в програмата на София Мийтингс под името „Лъжесвидетелят“ през 2008 г., на кинофестивала в Кан 2011 г. те печелят наградата на ScriptEast за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа. След световната му премиера в Талин и Гьотеборг през 2015 г. именно с този филм бе открито 20-ото юбилейно издание на София Филм Фест 2016. Премиерата на следващия филм на Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти“ беше в програмата на 21-вия София Филм Фест 2017. 

ОЛЕГ СЕНЦОВ (Украйна), режисьор

Олег Сенцов е роден през 1976 г. в Симферопол, Украйна, където живее и в момента. Завършва Националния икономически университет в Киев през 1998 г. Има сериозен предприемачески опит – в продължение на години управлява компютърен клуб кибер-кафе. Бивш спортист, с богат опит в организирането на различни инициативи, свързани с електронни спортове. Интересува се от литература, писане на сценарии, разкази, романи и пиеси – това води и до необходимостта от визуализиране на тези истории пред публика. Късометражните му филми „Идеален ден за лов на рибка-бананка“ (2008) и „Рогата на бика“ (2009) предхождат дебютния му пълнометражен филм „Играч“ (2011) – световната му премиера е на Международния фестивал в Ротердам. Филмът е представен на повече от 30 фестивала по целия свят, включително Украйна, Русия, Полша, Германия, Холандия, Армения, Мексико, Македония, Франция, получава много награди, а броят на зрителите в кината е над 130 000 души. След избухване на протестите през 2013 г. Сенцов е арестуван от Руската федерална служба за сигурност. Въпреки липсата на доказателства, той е осъден незаконно на 20 години затвор. Освободен е през 2018 г. Премиерата на втория му филм „Номера“ (2018) е на Берлинале 2020. Третият му игрален филм „Носорог“ (2019) печели наградата за най-добър проект на София Мийтингс 2012, награда за копродукция на „Режисьори без граници“ (МФФ „Златна кайсия“, Ереван, Армения), приза за най-добър проект на питчинга на МФФ в Одеса, Украйна. Премиерата на филма бе в програмата „Хоризонти“ във Венеция 2021. На Олег Сенцов бе връчена наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта (2018), наградата за правата на човека „Сергей Магнитски“ (2018), „Златен орел“ (2019), наградата „Нептун“ на кмета на Гданск (2019), Националната награда „Шевченко“ (2016), „Златен ангел“ (МФФ Торун, 2019) и др.

ЛЕХ МАЙЕВСКИ (Полша), режисьор

Лех Майевски е поет, художник, писател, режисьор, член на Гилдията на режисьорите в САЩ и на Американската киноакадемия. Той твори в различни държави по света и създава изкуство – филми, инсталации, романи, театрални и оперни постановки. Майевски учи в Академията за изящни изкуства в Краков и завършва Националното филмово училище в Лодз, Полша. Сред най-известните негови филми са „Рицарят“, „Затворник в Рио“, „Баския“, „Воячек“, „Ангелус“, „Градината на земните наслади“, „Стъклени устни“, „Мелницата и кръстът“, „Онирика и Долината на боговете“. Представени на фестивали в Торонто, Ню Йорк, Рио де Жанейро, Йерусалим, Москва, Берлин, Венеция и Кан, филмите му са удостоени с множество награди. Неговите видео, филмови и художествени произведения са показвани в различни галерии и музеи по света – Париж, Лондон, Буенос Айрес, Токио, Тел Авив, Мадрид, Чикаго и др. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк го удостои с индивидуална ретроспектива, озаглавена „Лех Майевски: Призоваване на образите в движение“. Инсталацията му „Кръвта на един поет” е включена в 52-рото Венецианско биенале, а ретроспектива с негови творби, курирана от MoMA, обиколи музеите по целия свят. Специалният видеоарт цикъл, посветен на Брьогел, е представен премиерно в Лувър и участва на 54-тото биенале във Венеция. Той изнася лекции, посветени на скрития език на символите, в различни училища и университети, включително университите в Кентърбъри, Кеймбридж, Харвард, Бъркли, Лондонското филмово училище, Болонския университет и Академията за изящни изкуства в Рим.

РАДИВОЕ АНДРИЧ (Сърбия), режисьор

Радивое Андрич е филмов и телевизионен режисьор, чието творчество не само се радва на голяма популярност сред публиката в региона, но и някои от филмите му са постигнали култов статус. Той е един от малкото режисьори, чиято работа е оценена от критиката и е показана на множество международни фестивали и в същото време е обичана от родната и регионалната публика. Първият му пълнометражен филм „Три палми за двама пънкари и едно маце“ (1998) е гледан на Балканите от повече от 280 000 души, спечели наградата на публиката на МФФ в Палич и беше представен на фестивалите в Котбус, София, Москва, Прага, Лондон. Вторият му филм „Светкавици“ (2002) е успешен пример за нискобюджетен младежки филм, който надминава всички очаквания. С над 570 000 зрители в кината, той участва и в международни фестивали като Raindance, София Филм Фест, Варшава и Мотовун, където спечели наградата „От A до A“, както и наградата на критиката. Третият му пълнометражен филм „Когато порасна, ще стана кенгуру“ също се превръща в касов хит, отличен на София Филм Фест, както и на фестивала в Мотовун. Андрич е режисьор на 40 епизода от поредицата „Миле срещу прехода“ (2003-2007) и римейка на популярния сръбски телевизионен сериал „Отворена врата“ (2013). Той е автор и на детската книга „Как се прави филм“, която представя на децата сложния процес на създаване на филми и е публикувана в Индонезия, Китай, Полша. „Как се научих да летя“ – трогателна история за семейно помирение, видяна през очите на 12-годишната София, е неговият най-нов филм.

ЗЛАТИНА РУСЕВА (Белгия-България), режисьор и фестивален директор

Златина Русева е опитен режисьор на документални филми. Завършила е НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“. От 1986 г. живее и работи в Брюксел. Филмите ѝ „През нощта рибите са червени“, „Портрет на един човек на властта“, „Зелени портокали за Либерия“, „Виртуозите“, „Срещу течението“, „Севт Безсмъртния – Тайните на един тракийски цар“, „Спомени“ са награждавани с призове и овации на много международни фестивали. Дългогодишната работа на Златина Русева с „Лекари без граници“, за които снима поредица от документални филми, оставя ясна следа в нейната работа. Тя е пътувала от Африка до Якутия, Чукотка и Калима, което ѝ помага да развие изключително богат мироглед и гарантира обективния ѝ поглед към реалността. Срещите ѝ с различни хора в разнообразни екстремни ситуации са усъвършенствали нейния усет за пресъздаване на реалността и образите във филмите ѝ – пълнокръвни и достоверни до болка. Темата за паметта и запазването на реалните ценности, най-вече по време на криза, лежи в основата на нейното творчество. През 2009 г. тя създава филмовия фестивал „Милениум“ – най-важния международен фестивал на документалното кино в Брюксел.

БАЛКАНСКО ЖУРИ

АЛБЕРТО СИМОНЕ (Италия), режисьор и продуцент

Алберто Симоне е италиански филмов сценарист, режисьор и продуцент, носител на множество награди, чиято солидна кариера обхваща повече от 30 години в света на изкуството, включително театър, музика, телевизия, реклама, документални филми и кино. Той е роден в Месина, Италия; мести се в Рим, където посещава Факултета по психология. През 1986 г. специализира индивидуална и групова психотерапия и терапия на посттравматичния стрес. Професионалната му кариера започва през 1984 г.в рекламната сфера като копирайтър и създател на много успешни рекламни кампании. Симоне е сценарист и режисьор на късометражния филм „Стълба към луната“ (1993), харесан изключително много от Нани Морети и послужил за вдъхновение да напише сценария на първия си игрален филм „Лунен удар“. През 1993 г., заедно със съпругата си Роберта Манфреди, той основава независимата филмова продуцентска компания Dauphine Film Company, която продуцира „Лунен удар“ (1995), написан и режисиран от Симоне. Филмът е удостоен със специален диплом на журито на 45-ото Берлинале, „Златен глобус“ на чуждестранната преса в Италия за най-добър режисьор и много други международни награди. Симоне работи по много проекти на RAI – най-разпространената и авторитетна държавна телевизия в Италия, като сценарист, режисьор и продуцент, реализирайки някои от най-успешните телевизионни филми и сериали през последните години. Наскоро той пише, режисира и композира саундтрака за документалния филм „Среща с учителя – Шри Шри Рави Шанкар“, заснет в Индия за един от най-великите духовни учители и хуманитарни лидери на нашето време. Той пише и копродуцира филма „Италианската рецепта“, замислен за китайския филмов пазар – очаква се да бъде разпространен в 9000 китайски кина от HY Media Distribution. Той също така е сценарист на телевизионния сериал „Sins”, който ще бъде реализиран от канадската телевизия TV5. Симоне има сериозен опит и като писател. Последните му книги са бестселъри в Италия, преведени са и се разпространяват в България от издателска къща „Кибеа“.

ЯН П. МАТУШИНСКИ (Полша), режисьор

Ян Павел Матушински е роден през 1984 г. Завършва филмова режисура във Факултета „Кшищоф Кешловски“ на Силезийския университет в Катовице, а след това завършва курса по документално кино в училището на Анджей Вайда. Неговият филм „Дълбока любов“ бе отличен с награда за най-добър документален филм на 36-ия МФФ в Москва и с наградата „Сребърен рог“ за най-добър пълнометражен документален филм на 54-ия МФФ в Краков. Премиерата на пълнометражния му игрален дебют „Последното семейство“ е в Локарно, където е удостоен с наградата за най-добър актьор и след това е представен в програмите на повече от 100 фестивала по целия свят, включително Ротердам, Хонконг, Палм Спрингс, печелейки много международни награди. Ян работи и в телевизията, като неговият най-нов сериал „Кралят на Варшава“, продуциран от CANAL+, излезе на екран през октомври 2020 г. „Не оставяй следи“ е неговият втори игрален филм.

ЯНА ТИТОВА (България), актриса и режисьор

Яна Титова завършва НАТФИЗ с бакалавърска степен по актьорско майсторство за драматичен театър. След много успешна кариера в киното и театъра и многобройни награди тя решава да обърне нова страница и да застане зад камерата като режисьор. Завършва магистърска степен специалност „Кино и телевизия“ в НБУ. 
Като режисьор Яна Титова вече има зад гърба си наградени късометражни игрални и документален филми. Режисьор е и на някои от най-успешните български сериали, както и на рекламни и музикални клипове. 
Първият ѝ пълнометражен филм „Доза щастие“ е най-гледаното българско заглавие в кината за 2019 г. и става първият български филм в каталога на HBO за разпространение в Европа. „Доза щастие“ донесе много награди на младата режисьорка. 
В момента Яна Титова работи върху втория си пълнометражен филм „Диада“.